СПОМЕНИ ЗА ЕДИН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ СЪС СЪМНИТЕЛНО КАЧЕСТВО

МОИТЕ МНОГО НЕПРИЯТНИ СПОМЕНИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС " В ПОЛИТЕ НА ВИТОША" - СОФИЯ

Няма съмнение, че Албена Димитрова е заслужила първа награда в този конкурс, но тя просто е имала шанса да я заслужи.

Не така стояха нещата с мои участия преди години. Две години участвувах поред, не помня точно, може би преди десетина години или повече и ме нямаше изобщо в последващия сборник, който издаваха те след това.

Докато на третата година по случайност разбрах, че член на журито изобщо не е чел нищо мое.

Естествено, написах жалба до Столична община срещу Петя Йотова, Председател на журито тогава, която направо беше укрила моите стихове, ярко отличаващи се от прочетените после в сборниците.

И започна голямото търсене.

В отдел " Култура" беше съпругата на Михаил Белчев.

Той - Директор на Столична библиотека, тя - естествено - в отдел " Култура" към СО.

Търси Кристина Белчева, търси, няма мои стихове.

И понеже пенсионирали Петя Йотова, ме помоли да не повдигам въпроса за нейното наказание.

Както и да е, махнаха я.

Но след години тя се върна и аз отново се обадих да припомня случая.

Някой казал за нея, че била пенсионерка, по- свободна, да дойде....Така ги привиквали.

Казаха, че отново ще я махнат след такъв случай.

Сега дали пак са я привикали, не знам, но аз нямам добри спомени от този конкурс и от години не участвувам.

Дано не е отново член на жури тази пенсионерка, удобна да журира по почина: стихове има- стихове нема.