Вчера си говорим с Лятото
и си ме съветва то:
да не шетам по паветата:
къща, вила и метро...
- Дало съм ти, казва, приказка-
слънце и зеленина,
домакинствай си, но зимъска,
хващай път по ранина.
С любовта ти под ръчичка-
планина или море,
гледай колко волни птички
търсят моето сърце.
А навсякъде е чудо
тука, в българския рай.
Изразих се. Няма друго,-
рече Лятото и ... край.
И реших да го послушам
и си начертах маршрут,
че дошло ми бе до гуша
от пандемии и смут.
20 юли 2021г., Илинден,
София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари