Аз пътувам дотам, до последната спирка,
дето има вълнения, има история,
като птица, която си прави отбивка
към подходящата аудитория.
Аз обичам природата нещо да пази,
нещо да крие и да ми подсказва,
и така по пътеки и по оврази,
да излизат сюжети от родната пазва.
Аз обичам така - докъдето да ида,
но най- вече из моята мила България,
и, каквото да чуя, каквото да видя,
го събирам във папките на паметта си.
Тази, с приказни страници, с героични истории
е на моята родна страна вековечна.
И, намерила своята аудитория,
ще разказвам съдби, на безсмъртност обречени.
26 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари