Не е присъщо да умреш богат.
Какво тогава ти ще си изстрадал?
Поезията е различен свят
и той богатите ги е надраснал.
Който живее с многото пари,
ако безсмислено тук ги остави.
Мени се времето, зора зори
и нощ нощува, спомени не прави.
Раздаденото от духовността,
неизчерпаемия извор Божи,
тече като живителна вода
и само то безсмъртие ще сложи.
И ако някой нещо построи,
а пък творецът го облее в думи,
дори и времето да отлети,
ще се завърне по космични друми.
Същественото влиза в паметта,
изстраданото дава отпечатък,
поетът затова е светлина,
защото се зарежда от...оттатък.
26 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари