Обичам думите ми да тежат,
но не подобно камъни на шия,
да стелят във живота честен път,
да не премятат тия и ония.
С такива думи трудно се върви,
но Господ сили дал ми да се боря,
светът едва ли ще се отрезви,
но аз за част от него имам воля.
И все така съм - от дете до днес,
навярно затова получих много,
където не очаквах даже вест-
във шанс обърнах всякаква тревога.
Лъжите разгадавам до една.
Навярно си е Божия награда.
Способността да пръска светлина
на Божия любимка все се пада.
И трудните задачи все са тук,
за да премерят вярата във Бога.
На всички низки страсти съм напук,
но другояче просто аз не мога.
6 август 2021г., София
Преображение Господне
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари