ЕДИН МИЛ ПОЕТИЧЕН СПОМЕН
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 661 прегледа
ЯБЪЛКИ ЗА ДАР
Както си говорехме туй лято
със съседа, той откъсна две
ябълки със цвят на чисто злато
и дари ги в моите ръце.
Толкова ухаещи на обич,
на перваза още ги държа
и не смея да ги резна, сякаш
слънцето във тях ще посека.
Малък жест, но толкова човешки,
в тази безпределна суета
от амбиции, стремежи, грешки-
да сме първи в нещо на света.
Ето, ябълките още светят
и напомнят максима една:
че природата е най-приветна
в своята красива пълнота!
9 август 2018г., София- Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари