Малка лодка
сред морето ,
девойка на дъното лежи,
лодката се носи без компас
под нея синьото море
над нея синьото небе
и сгушена във свойта самота
със сърце отворено за обич,
къде ще я отведе нейната орис.
Дали като Изолда,
своя Тристан ще достигне.
Дори сега да си отиде,
във синевата ще се прероди,
а лодката люляна от вълни
с нежност непозната
я поклаща леко.
Хвърли се в бурните прегръдки,
русалко моя,аз ще те поема.
С делфините ще плуваш неуморно
и ти ще бъдеш вечно моя.
Препоръчани коментари