Морето

Малка лодка

сред морето ,

девойка на дъното лежи,

лодката се носи без компас

под нея синьото море

над нея синьото небе

и сгушена във свойта самота

със сърце отворено за обич,

къде ще я отведе нейната орис.

Дали като Изолда,

своя Тристан ще достигне.

Дори сега да си отиде,

във синевата ще се прероди,

а лодката люляна от вълни

с нежност непозната

я поклаща леко.

Хвърли се в бурните прегръдки,

русалко моя,аз ще те поема.

С делфините ще плуваш неуморно

и ти ще бъдеш вечно моя.