...

И плъзва капчица

събрана нежно

там в улейчето,

плъзва се и продължава

по кадифена кожа

и спира се в кладенче,

събрало топлината.

Вятърът този вечен досадник

увива се около мен в забрава

Повдига ризата ми

и там се настънява.

В косите ми се рее безутешно,

притихва там до шията ми

и пази ме ревниво.

Страните гали ми, не спира

с магическа нежност ме допира.