тази риза е моята
сънищната
с цвят на магьоснически очи,
всяка нощ диша по кожата ми,
всяка сутрин за мен се държи,
без посока са двата ръкава,
копчетата за нищо не служат,
аз я обличам- тя ми се дава...
в симбиоза сме
на ниво молекулно,
напоява ме с гледки и аромати,
с нея на клоун приличам,
имам двойка
в час по хубави сънища,
затова тази риза,
сънищната,
обличам,
добре ми е с нея-
тя мълчи , аз мълча
и се прегръщаме двете,
меко в меко...
друг не ме е прегръщал така
Препоръчани коментари