В капка дъжд
мъката си ще удавя
като рибата на сухо
ще поемам глътка въздух,
ще се успокоявам
аз самата,ще се отпусна
ще ме поеме ли вълната
и с ласка ще приюти ме океана.
И мисля си,дали ще имам време,
за теб да си спомня,за очите,
които цялата ме разтреперват
и няма мисъл,само ти си.
Но спирам,грабна ме вълната,
и синьото ме приюти,
когато ме потърсиш ти
от синьото на океана ме вземи.
Препоръчани коментари