ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МОИТЕ ВЕРНИ НАБЛЮДЕНИЯ

 

Личните ми наблюдения за менте - наградите в Копривщица по повод Димчовите литературни празници 10-12 август се оказаха напълно верни, че даже меки.

И като заваляха едни приятелски оплаквания от приятели писатели, не е истина.

Как са чакали там напусто да четат стихове за конкурса.

Как Дончо Цончев бил там тотално пиян.

Как излиза Марин Кадиев да обяви наградата, преди да са дали думата на номинираните.

Сега са го отстранили от няколко години.

Как едни и същи се канят по телефона: Марго Петкова, Атанас Капралов , Камелия Кондова с артиста, мъжа й, Димитър Христов, Ивайло Диманов и още неколцина.

Как наградата винаги се знаела предварително още от доста години назад, номинираните са за парлама, та и тази година с Калин Донков, чието заглавие на последната му стихосбирка " Събуди ме вчера" ме навява на друга максима " Вчера не е днес, и не е утре". Простено на 79 - годишното деде, само дето наградата не е абсолютно заслужена.

В Копривщица всичко е търговия и ресторантска политика, а и хотелска.

В този дух на мисли аз се вдъхнових да напиша:

 

ЕПИГРАМА ЗА КАЛИН ДОНКОВ

 

Кальо, Кальо като кал

парички доста си прибрал

за стихчета като костилки,

пред Димчо ти си мотовилка.

 

Я наградата върни,

егото си усмири.

Дарбата ти на "творец"

е вече, колкото молец.