Падат, инвалиди недозрели,
ябълките тези дни в пръстта,
малки, криви, сякаш обеднели
откъм радост, влага и вода.
Толкова са много на дървото,
а не може да ги задържи,
пуска ги при вятър край стеблото
и тъжи, и видимо тъжи.
Аз пък ги събирам на купчина,
те загниват тихо над пръстта,
сушата като прокоба мина
и обрули клони и листа.
Плодовете инвалидизира
и надеждите обезкърви,
някакви предчувствие визира,
че към лошо май ще се върви.
27 август 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари