И безгрижно вали,
зажадняла, Земята поема,
даже вятърът в три
обещава да стихне до време.
Има договор, знам,,
в тази чудна балканска природа,
Господ казва: " Ще дам
пак надежда добра за народа".
Пее моят перваз
много нежно и много ритмично,
с най- красивия глас
като стих от албум, мелодично.
Ще разтворя чадър
и ще тръгна във своя посока,
днеска нямам кахър,
а е София тъй дъждоока.
Ще поръчам кафе
при съседката с блага усмивка,
с вкусна торта парфе
и отгоре ще сложа заливка...
Да е сладък денят
като спомен от торта на мама.
Нека просто вали
над живота - загадка голяма.
8 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Препоръчани коментари