ОБЕДНЯВАНЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 351 прегледа
След Новата година...и на път.
Приятелката тръгва за чужбина.
Дете и куфар, хайде по света,
мъжът е сам от толкова години.
А пък за мен светът е обеднял
със две сърца по-малко се смалява,
детето не желае, подвиг цял,
че е разумно и не прави драма.
И право е. Как неговия нрав
игрив, щастлив, човечен по славянски
със немския сега ще прави сплав,
подобно плам със хладен дух спартански?
Това е положението днес.
Насам- натам и после - към чужбина.
Но аз на малката разчитам, че
тя най- добре е в своята Родина.
Не стигат неотложните пари,
в България за нищичко не стигат.
Разбирам я, но мене ме боли
и на куража само ще завидя.
Желая й най- искрено успех.
Дано изпълни своите проекти.
България е вече просто цех
за умни и способни, със билети.
Еднопосочни или не, не знам,
зависи как светът ще ги приеме.
Макар България да им е храм,
това е то, светът ще ги поеме!
8 октомври 2021 год., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари