На светлия човек си му личи,
тъй както Дънов казва, по лицето,
по устните, по топлите очи,
рисува Бог, рисува от небето.
Останалите, и да разчетем,
не можем да им променим чертите,
но пътя с тях се случва, пресечем,
така, за да ни поочернят дните.
Събрани сме на майката Земя
по някаква повеля на съдбата.
Едва ли ще я разберем сега,
но някой ден ще знаем...в бъднината.
8 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари