Не падам ниско, някой ме крепи,
дали светец или небесен ангел,
и, пишейки житейските творби,
не съм в живота недостойно паднала.
Пътувам със понятие за чест,
дори във самотата съществува,
но после идва нова блага вест,
че някой с мен желае да ратува,
да слее иска свойто битие
със супер динамичната Росица.
И все така, ала ми е добре,
нали признах отдавна, че съм птица.
18 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари