НОЩНИ ПЪТЕКИ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 554 прегледа
Когато дойде дружката Луна
и нещо пък Сънят се позабави,
приижда нежно време за стиха
и в часовете малки ме забрави.
Когато дойде есенния ден
и вкусното кафе сваря след девет,
пак стихове притичват покрай мен,
с поезия денят ми е обсебен.
Изобщо, и да си стоя така,
без нищо интересно да се случи,
ще кацне някой Ангел на ръка,
на нещо хубаво да ме научи.
Поезията ми е битие,
като подарък от небесна песен,
и не случайно не един поет
със нея идва, с нея е отнесен.
И Лунна музикалност на стиха
звучи в мен, сякаш придошла отвеки.
Неведоми за всички чудеса,
пристигнали по Божите пътеки.
19 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари