НЕ Я РАЗБИРАМ ГОСТЕНКА - ТЪГАТА
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
371 прегледа
Не я разбирам гостенка, тъгата,
благодаря на Бог, не ми я дава,
успявам да изплувам над нещата,
да продължа, където подобава.
Да виждам Божа светлина по пътя,
предвестник от невидимия свят,
любов неспирна в себе си да кътам,
духът ми да остава все богат.
Разбирам, да съм нечия опора,
където и да е и със кого,
да давам радост на добрите хора,
на мене Бог ми дава сто по сто.
За да вървим напред с човещината
и този свят да бъде по- красив.
Навярно затова и без тъгата,
и без животът ми да бъде сив,
аз мога да живея и да светя
с човекомисия насам-натам,
у всекиго да търся аз поета,
ако го няма, зрънце да му дам.
15 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.