НЕ Я РАЗБИРАМ ГОСТЕНКА - ТЪГАТА

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/20199-%D0%BD%D0%B5-%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

15 ноември 20214 г. · 645 прегледа

 

Не я разбирам гостенка, тъгата,

благодаря на Бог, не ми я дава,

успявам да изплувам над нещата,

да продължа, където подобава.

 

Да виждам Божа светлина по пътя,

предвестник от невидимия свят,

любов неспирна в себе си да кътам,

духът ми да остава все богат.

 

Разбирам, да съм нечия опора,

където и да е и със кого,

да давам радост на добрите хора,

на мене Бог ми дава сто по сто.

 

За да вървим напред с човещината

и този свят да бъде по- красив.

Навярно затова и без тъгата,

и без животът ми да бъде сив,

 

аз мога да живея и да светя

с човекомисия насам-натам,

у всекиго да търся аз поета,

ако го няма, зрънце да му дам.

 

 

15 ноември 2021г., София

Росица КОПУКОВА

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.