Не съм поостаряла и го зная,
щом още в мен напира радостта,
обича ми се, искам да съм цяла
като съвкупност - хубави неща.
Премеждията пратих във килера,
заключих ги и ги забравих там,
потърсих любовта, не е химера,
намира те в живота , аз го знам.
Заминаха си много прототипи
на мойте стихове от младостта
и аз разбрах, че лириката дипли
красиви нежности за вечността.
Дори и някой да не ги достига,
той си отива, а остават те,
аз още пиша земната си книга
с поредното пораснало момче.
И топло ми е още на душата,
пътува ми се и ми се живей.
Ще дойде старостта с добра позлата,
но аз дали ще я позная, хей?!
16 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари