розовите мечки
От Ashantitu
· 574 прегледа
Звън на камбани в ушите на слепите -
води ги.
Трепкаща сянка изчезва със утрото -
моли се.
И плачът на дете -
като приказките за лека нощ, които те държат буден с дни.
Като писъкът на дъжда срещащ напуканата ненаситна земя.
Трябва да изтрия лошото в себе си, както направих със спомените за лошото в останалите.
Знам себе си.
Знам смисъла.
И за теб знам доста...
Вече знам и за розовите мечки.
Сбръчкани мисли.
Важен е мирисът на трева.
Гола пред теб.
Кълва от ръцете ти.
Смях.
Замерваме се с буци страст.
Препоръчани коментари