КОЛЕДНА ТЪГА
Публикация от Росица Копукова в Литература ·
222 прегледа
Мариела извади една много красива кукла, с бухнала рокля и панделки, пазеше я в кутия, и отново я сложи на страничното канапе да не пречи, но да бъде с нея и семейството й на Коледа. Куклата беше като нова. Тя я пазеше като очите си, защото с нея беше свързан тъжен, но много вълнуващ спомен.
"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
В детската градина тържеството приключи и дойде най- дългоочакваният момент - раздаването на подаръците от дядо Коледа. Един прекрасен висок дядо Коледа извикваше с доста младежки баритон децата име по име и те получаваха подаръците си. Всичко течеше мило и комфортно и за малките, и за големите, докато дядо Коледа не извика Яна.
Тя отвори кутията с подаръка, прекалено голяма дори за нея, и оттам извади с помощта на мама една пищна и много красива кукла, рязко отличаваща се от подаръците на всички деца в групата.
Куклата магнетизира погледите им и те гледаха като онемели. Радостта помръкна в очите им, чуваха се въпросчета към близките, дошли на тържеството, дали пък дядо Коледа не обича най- много Яна.
А те от своя страна хвърляха недоброжелателни погледи към майката на Яна, купила такъв луксозен подарък и развалила настроението на всички.
Майката на Мариела се познаваше отблизо с майката на Яна и й направи забележка на тръгване:
-
Тони, защо развали празника на децата?
-
Добре де, какво толкова съм направила?
-
Как какво? Тази кукла им събра очите. Не всички имат пари за такъв подарък. Затова аз на моята купих една съвсем нормална кукла, да не дразни другите. Не се ли усети бе, жена?
-
Това Мариела научи по- късно.
-
А тогава много плака, че тя е била не по- малко послушна и добра от Яна, пък да получи такава скромна кукла - облечена като медицинска сестра.
-
Не помогнаха обясненията на баща й колко е благородно да си медицинска сестра и как да си играе с куклата.
-
Въпросът беше решен мъдро, защото тя се съдра от плач.
-
Писаха второ писмо до дядо Коледа и след няколко дни той донесе на вратата тази голяма и хубава кукла и писъмце, че поправя грешката си спрямо Мариела.
-
Обаче майка й я посъветва овреме, да не я показва на другите деца и да не иска да я носят в детската градина, за да не разваля празника на другарчетата си.
Мина време. Всички пораснаха и си хванаха пътя в живота.
Мариела запази и двете кукли. Разбра от майка си какво се е случило тогава в детската градина и си обеща като се омъжи и има семейство, никога да не повтаря подобна случка с децата си.
И удържа обещанието.
С тези кукли в дома й никой не си позволяваше нито да играе, нито дори да ги докосва. Те бяха Коледния спомен на мама Мариела.
5 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.