Не само своята поезия обичам,
обичам я и чуждата,
при мене често Музата дотичва,
но и усещам нуждата
до стихове на друг да се притихна,
до светове и мисли,
с идеите на друг да се въздигна
и с поривите чисти.
Не може да си сам в изкуството,
тогава то бледнее,
различно е изпято чувството,
различно го умеем.
Навярно там е и отгадката -
да има и взаимност.
Намерих формулата, кратката.
И в стихове се скривам.
8 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари