НЕЗАМЕНИМОСТ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 427 прегледа
Гласят ни за летящите коли
и кораби до Марс и до Луната,
и техничарски времето върви,
без допира вълшебен на Земята.
Какво ще видя, няма ли живот,?
Звездите доближиш ли и са мрачни,
изчезва светлината и на ход
са някакви повърхности невзрачни.
Романтиката сякаш губи дъх
от приказните влакове и гари.
Днес красотата пак не взима връх,
дори да станем и летящи твари.
А аз обичам старите неща
по старата Земя невероятна,
пет ери даже да се преродя,
романтиката няма да е кратна.
Тя носи своя символ за любов,
тя носи сякаш някаква идея....
Остава вечен онзи благослов,
че сме живели и живеем с нея.
19 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари