Отново

Любими тъмна нощ е

пианото засвири

и нежните акорди

към теб пак ме водят.

Ще литна като птица,

към теб взор впила,

а звуците омайни

те жадно ни събират.

Ще склоня главица

на вечното ти ложе

и на зазоряване,

аз пак ще те оставя.

И с бялата си рокля,

до нашето пиано,

ще пиша и ще плача,

че любовта една е.

Сърцето ми на две

е разделено,страда

и не спира от любов

ранено,даже нежен стих

не дава му утеха.

Ще дойде онзи миг,

когато във едно сме.

Музика и стих-в едно

сърце и само вечността

ще бъде наша сцена.