Към теб

Стремя се неуморно

виня се аз беспорно,

че чувствата си вплитам,

във стих не тъй лиричен.

А времето минава

и пишем до забрава.

Кога и нашта обич

ще разцъфти на воля.

Опитвам се да пиша,

опитвам се да пея

и даже да рисувам,

така ли ще живея.

Но щом изгрее пак звездата,

луната щом надникне в мрака,

започвам да мечтая,косите си

отмятам и сядам пак да пиша.