ПРОКЛЯТИЕТО

 

/ разказ по действителен случай /

 

 

Неда Тотева си беше по рождение нетърпима жена.

Истерия, наглост и подлости не й липсваха, на лицето й бе изписано чак, ама на- късметът й провървя, намери един военен навремето, дето да го омае и той много не се наложи да я трае, защото често пътуваше из страната, а тя все си стоеше в София.

Взе един апартамент към военните, изплати го, тристаен, натвори две деца и Неда ги отгледа с помощта на майка си и сестра си.

Журналистка, високо мнение, с нея не се приказва, след промените я изхвърлиха отвсякъде и тя оглави частен писателски вестник.

На по -стари години и поетеса се писа.

Децата пораснаха. момичето й се усети навреме, че с тая майка бял ден няма да види и много предвидливо се омъжи за грък. Пък той се случи добър човек и тя замина за Гърция и не се сети да се върне.

Остана синът. Намери си момчето едно хубаво момиче, заживя при Неда и баща си, имаха и дете, момиченце, но червенокосата фурия не се спря.

Проста била снахата, та проста, не била домакиня, по селски говорела, то, като че ли синът й с Техникума беше по- образован от нея, ама на, не щя да учи повече.

На баща си приличал.

Неда и мъжът си намираше прост.

Ситуацията се нагорещи до последно, снахата се разведе със сина й, взе си детето и си замина при родителите в провинцията. Но я прокле бял ден да не види, задето ги раздели.

Проклятието наистина се разви по неочакван начин в по-следващо сбъдване.

Младият мъж много обичаше жена си и не понесе развода . Попадна сред наркомани и след много проблеми с него по София, го изпратиха в една комуна в Испания.

Там се почувствува добре, остана и не пожела да се върне.

Скоро мъжът й се поболя и почина. Тя го гледа за кратко.

Работата се размириса из квартала и никой не искаше да общува с Неда. Разбра се и за проклятието на снахата. Момичето се бе държало добре в София и хората я жалеха и разбираха.

Като си отиде съпругът, Неда остана сама като пълна кукувица, сложи един ключ и един СОТ на апартамента и замина при сестра си, та двете кукувици да си делят разноските.

Вече на 70 години тя още не се предава, защото то и само вестника й остава, където раздава правосъдие, дето никой не й го иска.

Та взима някакви пари над неголямата си пенсия, защото беше доста време прогонена от медиите.

Дето има една журналистическа, знам я от колеги: "Ние сме много умни, хубави и образовани, ама трябва някой да ни изтърпява!".

Отнася се и за двата пола.

Неда Тотева обаче не успя.

И, колчем се опита да прикрие долната си биография, тя все вземе, да се разчуе.

 

 

15 декември 2022г., София

Росица КОПУКОВА