/ Разказ по действителен случай/
Петраки Алексиев беше учител и поет от Родопите. Имаше си много мила жена, учителка и тя и си живееше мирно и сговорчиво с нея, докато не го преоткри един писател на голяма длъжност, уреди го да дойде в София и да си намери работа и жилище. Тъй си помагаха преди, че и за софийско жителство с връзки ставаше.
Талантлив по природа, Петраки бързо се вписа в писателските среди и , усетил се вече приет, намери и любовница.
Така пощуря, не че не беше съгрешавал и по Родопите, че заряза съпруга, дом и замина при нея.
Никакви опити и молби на жена му не помогнаха. Водеше я по писателските почивни станции и харчеше от общите им спестявания.
Учителката, свестна и сериозна жена, видя ясно, че мъжът й се срива на писателската служба и подаде дело за развод със съгласие на дъщеря си.
"""""""""""""""""""""""""""
Кой дал съвет на разстроената учителка Алексиева да потърси баща ми като много добър адвокат и сърдечен човек не помня, но той й заведе делото. Никой не е предполагал обаче какво ще се случи в софийския районен съд.
Жената носи няколко стихосбирки, плаче пред съдията и чете стихове за нея и детето, и не разбира къде е сбъркала, та мъжът й да си намери друга. Смаяла залата, сподели баща ми после и ме питаше дали го познавам.
Да, като поет.
Той я спаси. Запор на сметките, общите, жилището на нея и детето, развод изцяло по негова вина. Имаше и свидетели.
Петраки изтрещя.
Любовницата го изгони. Няма мъни, няма гуни.
Как се е оправял после, той си знае, но справедливостта възтържествува напълно.
И той ни помни, и ние него.
Щото пише човекът и досега много стихове за любовта.
15 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари