СЪДБА ИДВА, СЪДБА СЕ ВРЪЩА
Публикация от Росица Копукова в Литература ·
180 прегледа
/ разказ по действителен случай /
В София апартаментите не са големи и много хора обръщат гарсониера на двустаен с ограждения на балкони или двустаен в тристаен.
Създали семейства, не взимат родители при себе си, дори когато единият почине. Дори поне само за зимата.
Имам се за изключение. Но аз съм изключение по доста въпроси житейски вече, това в духа на истинната шега, и все така не мога да го приема.
В нашия блок така си отидоха петима.
Една баба почина в дворската тоалетна, там паднала, там останала.
Втори дядо паднал и замръзнал на портата на двора.
Трети баща си отиде сам като кукувица, изгонен в отделно жилище.
Четвърта баба прехвърли апартамента на племенник, пък той намери любовница, пък насмалко да го обере, взе, че и той почина и с триста зора бившата снаха отведе бабата във Варна, че вършеше тука чудеса от безпомощност и се наложи и апартамента да разбиват, докато беше жива.
Петата пращаше на свекър си в съседна къща храничка в кофичка от кисело мляко по внучката, а се хвалеше, че много богата, пък то всичко беше на този човечец работлив, нищо от баща й. Така се оказа накрая.
Старците са бреме. Но аз не мислех така за своите. Бяха много добри хора и всички са гледани, както трябва, задружно, макар да ми е дотежавало.
Казват: това ще прави и твоето дете.
Но аз виждам други възмездия застигат бездушниците: децата им или нещо не са у ред, или не им върви в живота и става напълно ясно и да не искаш да научиш.
Нещо ги пухва направо. Не са инвалиди, но не са им съвсем нормални. Бият накриво в психиката.
На единия, дето баща му умря като изоставено куче на портата, детето било в болница след удар с кола. Ще оцелее, казват, но как?
Много съм изумена от такива хора, но мълча. Какво да кажеш в такива случаи?
Това го чувам от други съседи, също потресени.
Сега наблюдавам как се развиха нещата и при шестата вдовица.
Семпла женица, държи се още с бастуна, отгледа мъжа си с много зор и с помощта на друга жена. Доста тежко беше, докато почине. Беше й втори мъж, но живя много добре с него. Децата му от чужбина помогнаха, защото я уважаваха.
От нейната дъщеря пати.
Луд мъж си намерила първия и нещо такава и щерката.
Внучките бяха много мили момичета иначе, все при нея. То ги храни, то плаща за уроци, то ги гледаше и двете, завършиха, мъжът й си отиде, сега ги няма никакви, ама никакви-и-и-и-и...
Не го предполагах, та попитах за тях и сама ми каза душицата.
А варди,милата, апартамента с наематели, та и още един даже, добре поне, че случила на добри хора. За внучките.
Боже опази! Те се изпариха като есенна мъгла. Дъщерята и тя.
Усещам как и бабата ще си отиде като куче и ще долетят после за апартаментите.
Има си и недотам читави стари хора като характер, като поведение, но тези бяха свестни и домовити.
Затова гледам: каквото посяло, това пожънало. И не ги жаля много. В ерата на Водолея всичко се връща бързо, не чака да мине още един живот.
23 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.