Очите ми се взират в мрака
а устните мълвят във зрака
устните в стъклото се допират
целувка на света даряват.
Минава скитник в нощта
целувката съзира на стъклото
поглежда към небето ярко,
благодари,че топлина прелива.
В такава нощ не мога да заспя,
че кулата от мечти висока,
с теб аз ще споделя,
с листенца розови ще те даря.
И мъничкото щастие,което
съхранила съм в сърцето,
то заедно ще ни погълне
тъмата и нашата си нежност.
Препоръчани коментари