Роза

А в моята си книга ,на живота,

цвете с цвят червен намерих,

раните със стих покрих

тъй преминах през живота.

Розата макар с бодли

нежна е и как ухае,

а сълзите ми безброй,

са попили в тези листи.

Празните поглеждам аз

и започвам пак да пиша,

за мечтите си безброй,

тях ще запечатам тук.

Преминавам през живота,

стих ме води към съдбата.

Колкото и прозаичен,

този стих е тъй лиричен.

На сърцето си не съм

сложила аз катинар.

Мен зове ме Божи дар,

любовта-омайна,скъпа.