Като погаля твоята ръка,
Знай, в моята пулсира честност.
Когато взема твоите цветя,
Във тях за мен да има звездност.
Това видях във моя дом,
Компромис никога не правя.
Не влизам никога със взлом,
Но себе си не подценявам.
И, ако близките преди
Не са ти дали шепи нежност,
При мене ще те зареди
Самата светлина безбрежна.
Ала навреме знай едно,
Натам да си прокараш взора,
Да бъдеш ярко зарево
И като мъж добра опора.
8 март 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари