Защо тревожа се незнайно,
защо мълчиш безкрайно.
Истината свята
с кръв се тя заплаща.
Бавно думи ще редя,
за чувствата ,които,
пак откриват ми света,
и живи са мечтите.
Щастието е безкрайна,
ако чуваме сърцето,
бие то и е омайно
чувсвото да си обичан.
Препоръчани коментари