И пак

Потърсих те там където,

земата целува пак небето.

Луната нежно ме погали,

лъч надежда подари.

А една звездица красна,

огъня в мен запали,

да е нежна пак душата,

да е жива пак мечтата.

С нежност пак легло застлах,

и постлах го със надежда,

всеки днес на този свят,

да не прегръща самотата.

Тя,приятелката вечна,

ще ни топли в онзи миг,

в който нямаме надежда

и празен ще е всеки стих