МАЛКО ПОВЕЧЕ ТАЛАНТ НЕ ВРЕДИ!

ЗНАЕТЕ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ МНОГО УВАЖАВАМ ЕДНА ДАМА- Д-Р НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАУКИ ЕЛЕНА АЛЕКОВА, УРЕДНИК В КЪЩАТА - МУЗЕЙ "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ". С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ ВИ ПУСКАМ НЕЙНИ СТИХОВЕ ОТ НЕВЕРОЯТНО ВЪЗДЕЙСТВАЩАТА  Й ПОЕЗИЯ.

В ЛИТЕРАТУРАТА САМО С ЕГО ДА ВЪРВИШ Е СКУЧНО. ТРЯБВА ДА ИМА И ДРУЖИНКА ОТ СХОДНИ ДУШИ!

 

НЕЩО ПОВЕЧЕ

 

...И видя той, че къпината гори

в огън, но не изгаря.

Битие 3:2

 

В живота си почти объркан,

почти лъжа, почти шега

наситих се на дни, на смърти,

на глупости... И чак сега

след часове на равносметка,

след много „не!“ и много „да!“

аз проумях – била съм клетка

на непонятна свобода.

Мъжете, по които страдах

и по които изгорях,

подклаждали са друга клада

в предусет за любов без грях.

Обичах с цялата си същност,

отдавах всичко всеки път.

Но не телата им прегръщах,

а нещо повече от плът.

Щастлива бях и бях красива,

царица и робиня бях.

Но не греховността откривах,

а нещо повече от грях.

И изтрезняла от забрави,

преди от тях да отлетя,

аз с никого не се прощавах

освен със своята мечта.

И тръпнех по любов без име,

любов, по-силна от смъртта.

Долавях бездните ѝ – зрими

през тласъците на кръвта.

Докосвах самота, където,

подтиквана от порив плах,

аз превъзмогвах страховете

и нещо повече от страх.

И в неизгаряща къпина

изгарях. Но не изгорях.

И любовта ми не премина.

И любовта ми бе без грях.

 

ЕПИЗОД

 

Почти на спирката последна

край кòшовете за боклук

една жена свирепо гледа

с очи, заминали от тук.

Една жена в лъчите кòси

от залеза на своя път –

на границата без въпроси –

полу при нас, полуотвъд.

Прозрачен ангел към всемира

след малко ще я поведе.

А тя дори не подозира

какво и как, и накъде.

По тротоара гарван крачи –

вещае черната беда.

Сияят дрипите ѝ в здрача

и се разпръсват без следа.

Косите ѝ сплъстени светят

над нея като ореол.

От тъжната и зла планета

човекът си отива гол.

Небето се снишава, пламва

от взривовете на кръвта.

О, неизменна, вечна драма!

О, невъзможна самота!

И в светлина неземно ярка

в преддверията на нощта

душата на една клошарка

от нас без сбогом отлетя.