На някой просто лесно се удава,
но много лесно, по Божествен път,
ръка за щастие на друг да дава
и да заформя топлия уют.
Доколко ще поеме топлината
на надарения да да бъде лъч
или ще си замрежи сетивата,
или ще бяга някъде по тъч,
това е вече истинска дилема,
защото щастието е едно
и се решава в обща теорема,
както гради се общото гнездо.
Не всеки,мисля, има тази дарба,
да носи просто щастие на друг.
За щастие се искат само двама.
Останалото се постига тук.
Който не може да го отстоява,
да не очаква и да е щастлив.
Но и в нещастието се създава
и смисъл, и идея, щом си жив!
20 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари