ЗЛАТНИ ТИ УСТА, МЛАДЕНЕ!

Покойният Йосиф Петров някога написа:

 
"И днес разбрахме тази истина голяма -

че от комунизма ний се отървахме,

но от комунистите отърва няма...!",

а Ренета Инджова направи печалната констатация:

 Тази страна е обречена на комунизъм!

Моят скъп приятел - арх. Стефан Беязов /родом от Копривщица/, един от главните архитекти на София и виден деятел на доброто старо СДС, по чийто проект е правена статуята на Святослав Лучников /в градинката пред Райфайзенбанк на бившата "Стъклена спирка"/, веднъж сподели с мен, че баща му преди да почине му казал:

"И ти няма да доживееш края на комунизма!"

Сега Беязов е попреминал 80-десетте и не изключвам пророчеството на баща му да се сбъдне. Но ние с вас, уважаеми читатели, ще имаме щастието да доживеем краят на червените термити и да танцуваме кръшни хора по плащадите, че децата ни ще могат най-сетне да спят спокойно. Защото комунизмът е в основата на всяко обществено зло. Пропуснах най-удобният ден - 8-ми март, за да връча на другарката Нинова червено зюмбюлче. За мен тази жена извърши истински подвиг, отказвайки мнозина почитатели на Столетницата от тази партия и стопявайки партийните й членове като мартенски сняг. Всеки честен българин трябва да й е дълбоко благодарен за това. Ако не беше  щастливо омъжена, щях да я поканя на ресторант, за да танцуваме с нея блуса на новото време. Преди 10 ноември беше много популярен следният виц, засягащ трасето на някогашния трамвай №2. Тогава той вървеше от т.нар. Пионерски дворец и стигаше до Орландовци. Та вицът гласеше, че:

в едната посока този трамвай извозвал пионерчета, а в обратната - пенсионерчета.

Днес ролята на този трамвай играе трамвай №10, липсва ни само ватманът - другарят Станишев и героят от "Дами Канят" - Стефко Данаилов - лека му пръст! Нему се падна честта да поведе колоната от разположени на всеки километър другарчета във вярната посока. Червените пенсионери застрашително намаляват, противодействайки с шеметни темпове на застаряването на нацията. Не трябва да се тревожим за този феномен. Ще ги заменим с хубави млади китайски момичета, които са склонни да обикнат българската роза и земния рай наречен България. Надявам се Господ да даде на напускащите през Терминал 3, активни борци против капитализма и фашизма, една поляна от райското си землище в единия край на която да стърчи импровизиран връх с надпис Бузлуджа 2. Там те ще намерят своето вечно щастие, а всички ние - останали в пределите на майка България, сме длъжни да им пожелаем: вечен живот!