БЛАГОВЕЩЕНИЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 436 прегледа
Без мама ми е тъжен този ден,
Тя беше Божа пратеница светла,
Как двадесет и две лета без мен
Празнуваме, аз долу, тя в небето?
Навярно си общува в светлина
Със Богородица, а аз не зная,
Щом здраво тук живота го държа,
Заслугата е тяхна най- накрая.
А аз си спомням пролетните дни
И цветовете с обич преосмислям,
И да боли, и без да преболи,
Красиво миналото го преписвам.
И моля се за бяла бъднина,
Да бъде с мен небесната закрила.
Защото мама пак е светлина,
А аз за нея от отвъд най - мила.
25 март 2023 г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари