На шестдесет и пет съм пак добре,
благодаря на Бога, за което,
изплувала от бурното море,
спасена в стих и с поглед към небето,
творя за слънце,за любов и път,
и няма да се уморя да пиша,
да търся следващия земен кът
и с лекота душата ми да диша.
На съвестта ми нищо не тежи.
Обичам хората и красотата.
Ти,Боже, който трябва, накажи.
На мене просто дал си Светлината.
27 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари