ОТРИЦАНИЯ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 340 прегледа
Аз слушам само Бог и никой друг.
Подкрепата, разбрах, ми е чрез него.
Може да бъдеш, да не бъдеш тук-
покорство на жена не ми е кредо.
И чувствата оставиха следа
от ангелската ми небесна диря,
аз първо виждам на човека същността,
ако не ми допада- не го спирам.
Който не е съгласен - да върви
и никога назад да се не връща,
несправедливост няма да дими,
нито да пали земната ми къща.
Накратко - мъдро ръководя аз
и истината казвам във очите.
Така отдавна е било при нас-
в замах са управлявали жените.
Ще те целуна и напиша стих,
да не загубя женското начало.
Простих донякъде и не простих
на мъжкото съсловие изцяло.
Да, покрай мене все ще израсте.
Природата, каквото не е дала
и майка му на своето дете.
За да прозре къде е идеалът?!
31 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари