ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА!
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 651 прегледа
Честит рожден ден, прекрасна Елена Алекова. Не е лесно жена като теб да крачи само по върхове и да са й чужди низините, но Бог да ти дава здраве, късмет, сили и вдъхновение - да го правиш и нататък, а и много любов, за импулс.
"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Искам да ви представя един цикъл високо стойностни стихове от стихосбирката й "Вграждане". Те сами говорят за себе си и ще разберете сами защо така много я ценя!
ПЪТ
1. Ти
Ти не вярваш, че има живот
там, където животът угасва,
че дори без посока и брод
нов живот тъмнината прорязва.
И раним, и красив, и суров,
ти си казваш, че вече е късно.
И не вярваш, че има любов
през която животът възкръсва.
Зажаднели ръце протегни
към ръцете, които те търсят,
и ще срутиш онези стени,
сред които духът ти се блъска.
Сред които духът ти, пленен
и подвластен на твоята воля,
разрушава те ден подир ден
безвъзвратно, жестоко и болно.
Че духът е роден за небе,
за пространства, за слънце, за птици –
светлина и живот да гребе
от бездънните сфери лъчисти.
Дух не може да тлее в затвор,
а отвътре взривява затвора
и могъщо си търси простор,
и за своята обич се бори.
Чака пътят. А има ли път,
някой трябва да тръгне по него.
Две очи към света те зоват.
Две очи те обичат... Потегляй!
Прекрачѝ безпросветния мрак!
И ще видиш, от слънце облени,
небеса и дървета, и сняг,
и живот, и любов, и вселени.
И когато пред Нея се спреш,
ще познаеш щастлив и свободен
и вълшебния смъртен копнеж,
и безсмъртната своя природа.
2. Аз
Недей събужда моята печал,
утихнала в клокочещия делник.
Каквото дал си – вече си го дал
на другите. Каквото взел си – взел си.
Каквото идва – ще се появи.
Каквото е изтекло – е изтекло.
Недей събужда мъртвите треви
и не рови угасналата пепел.
Но ти нахлуваш в мен и ме боли
дори и само мисълта за тебе.
Недей събужда златните мъгли,
надеждите, мечтите непотребни.
Но ти нахлуваш – слънце в мрачен ден,
изпълваш с огън всяка моя клетка
и сам от светлината озарен
ме караш да погледна към небето.
Душата ми покълва и расте,
пръстта пробива, в плен на светлината.
Недей събужда моите ръце
в копнежи да докоснат необята.
Ръка ръката търси без слова,
както душа душата разпознава.
Недей събужда, моля те, това,
което просто искам да забравя.
Но ти нахлуваш, озарен и чист,
и всяка моя клетка се разлиства.
И аз се сливам с грейналата вис,
със слънцето и небесата бистри.
В хралупата на житено зрънце,
познали щастията на земята,
лежим със теб, докоснали ръце –
очи в очите и душа в душата.
3. Ние
Животът тече и изтича в бездънната паст
на времето вихър, в което – искрящи прашинки –
и ние се носим, и то отшумява през нас,
защото през нас е дошло и през нас ще отмине.
Щом има любов и те срещнах в безкрайния свят,
щом твоята длан към дланта ми намери пътека,
щом слънце изгря и засвети мъгливият град,
щом в тъмните дебри зрънцата нагоре подеха –
не чакай, тръгни, усмихни се и всичко вземи,
щом има любов, значи има и вярна посока,
щом има такава любов, значи има земи
и има мечти недокоснати още, високи.
Дланта ти дланта ми намери в безкрайния свят,
в безкрайната глуха, безмълвна и сляпа вселена,
в мъглата без просвет, в нощта на големия град –
и всички звезди и слънца се взривиха във мене.
Вървиш и ме гледаш. В очите ти грее любов.
Чак секва дъхът ми. И нищо не помня, не зная.
Готова съм вече. И тръгвам. И ти си готов.
Безкраен е пътят. И ние – по пътя – безкрайни.
2007
-
1
Препоръчани коментари