ПАРАДОКСИ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 348 прегледа
Обичам хубавата атмосфера
и чистите,отворени души,
но стана този свят една химера
и сам в подножието се руши...
И ще се срути,сякаш, до основи,
без никакво желание от Бог,
той всичко ни е дал, ала отново
светът клони накриво, към жесток.
Доброто е идея на Всемира
и лесно е натам да се върви.
А колко пъти все ще се умира,
а колко пъти пак ще се роди,
за да изстрада грехове човекът,
когато просто може и без тях?!
И времето ще носи като екот
един въпрос: "Защо така живях?".
11 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари