БРЕ, ТОЗ НАРОД СЕ СКЪСВАЛ ДА ЧЕТЕ МАРГА ДЕБЕЛОПЕТКОВА!

(0 мнения)

ЗОНАТА*

„И ще заемат своите места

и хора, и палячовци, и вещи."

Добромир Тонев

По средата на пътя, на стария път за Пловдив,

по средата на този следобед, посред нищо и нещо.

Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,

посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.

Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,

между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.

Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,

точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.

Над глвата ти на коленете ми и над нещата,

над света, губещ своите очертания.

Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,

под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –

очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,

разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,

без думи изрекохме всичко, което таим препазливо

и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.

„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,

„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…

Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.

*б. м. – вж "Пикник край пътя" на Братя Стругацки или в краен случай "Сталкер" на Тарковски

0 Коментара