ПОДЛОГАТА

 

/Разказ по действителен случай/

 

 

Добри приятелки станахме с Валерия Чернева, докато не се появи влиянието на старата Горовеста Караголева. Много услуги видя от мен лично тя, както и читалището, където работеше библиотекарка.

Отдръпването стана от нейна страна без причина, когато се разбра, а и стана скандал в моя защита, че награди се раздават на определени хора от Горовеста в ежегодния лъжеанонимен поетичен конкурс, а читалището плащаше.

Имаха там една група свои хора, a Валерия се отдалечи, вместо да вземе очевидно справедлива позиция.

Тя се умълча, аз също, но много ми падна в очите.

Минават години и двете се оказваме пак на конкурс заедно, в един сборник сме в друго читалище, но една останка от предишната група й уредил първа награда. Познавам хората и игрите много добре и знам как става.

И аз бях наградена, нищо не споря, не се изтъквам, мълча си, но научавам всичко. По конкурси в София много хора се знаем.

Валерия я треснал рака и била в ремисия. От някогашната напета и самовлюбена жена нямаше и помен. Отслабнала, та заслабнала. От библиотеката я шитнали по-рано от пенсия, но докласила.

И този, дето я наградил, и той в ремисия от рак, едвам крета.

Та се зачудих: какво, че се мислиш незаслужена величина, като Господ ти вземе здравето?

А още по- скоро разбрах, че и тази, която раздаваше заповедите кого да награждават, също едвам прескочила тежка болест.

Сломената Валерия беше донесла да черпи за здраве.

Очевидно забравена от доста хора, тя се прилепи към мен, а-ха, да ме препъне едва ли не, та да я заговоря:

- Хубава ти беше и баницата, и виното. Довиждане.

Отвори уста да ме заприказва, но аз вече бях на стълбите.

И не й дадох възможност за повече. За добро или зло, отхвърля ли такъв човек, завинаги е.

 

 

4 юни 2023г., София

Росица КОПУКОВА