Продължавам да чета и преживявам съдбата на Ботевата чета, описана от Захарий Стоянов в "Опит за биография". Много силна и искрено написана книга.
Били са излъгани още в Букурещ Ботев и обкръжение от депеша на някой С. Заимов, че България се е надигнала за Освобождение, а такова нещо не е имало. Само един стар хайдутин е предупредил хъшовете да не вярват на този човек, защото го познава, но в радостта си никой не го е чул.
МНОГО МОТИВИРАНО Е РАЗКАЗАНО КАК ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ САМ СЕ Е ОТКАЗАЛ ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ИДЕЯ, ЗА НЕГОВАТА СТРАХЛИВОСТ И МАЛОДУШИЕ И СИ Е НАВЛЯКЪЛ СПРАВЕДЛИВИЯ ГНЯВ НА ХРИСТО БОТЕВ!
Разказано е вълнуващо за приготовленията преди тръгване. Ботев е летял просто. Майка му е оставена при противния му Евлоги Георгиев по нейно желание. Преди това е мизерствала заедно с него и Венета.
С Венета много са се разбирали и е имало любов.
За писмото до жена му после и прощаването с новородената Иванка.
Потресаващи моменти!
Разбира се, на Козлодуй никой не е посрещнал четата. 205 момчета са били.
Всичко е разказано - как са превзели "Радецки", как са се разбрали с капитана, какви писма му е оставил Ботев за да се оправдае и какво е говорил той и показвал писмата пред своето началство.
Ботев се е надявал на Враца, но четата е оставена сама. Във Враца е имало бунт, но мнозина са се уплашили и разбягали, други са били изклани от черкезите, но до сливане с четата на Ботев не се е стигнало.
А пропо, тя е избила също доста турци и Ботев, войвода по принуда, защото старите хайдути са се отказали, не я е водел лошо. Обезсърчаване и въодушевление са се смесвали на периоди.
Не е вярно, че Ботев е искал да обърне вниманието на Европа към нас, като е разпратил писма по посолствата. Искал е голямо въстание, но е останал излъган.
Не е вярно, че четниците са се карали и той е убит от български четник, както се опитва да докаже в своя книга Стефан Влахов- Мицов.
Крепели са се до последно.
Последно са водили цял ден бой до мръкнало. Турците са заиграли някакъв свой танц таин и Ботев се опитал да види какво става. Улучен е от неизвестен куршум и друг умен четник Пера дори не е казал на никого от близкостоящите и им е дал знак да мълчат, за да не се отчаят напълно останалите живи четници.
В тези заблуди и от Заимов, и от Враца, която нито е вдигнала голям бунт, нито се е присъединила към Ботевата чета, въпреки наистина храбрите битки отстрана на българите и ликвидирането на много турска сган, съдбата на четата е била обречена.
Захарий Стоянов е разпитвал много хора десетина години след смъртта на войводата и голяма част от четата, за да напише тази книга.
Включително и как овчарин им е поискал пари за агнетата, с които те са наклали огън за да се нахранят втория път.
У Ботева прозира една честност и лоялност, но и едно презрение към малодушието и егоизма български, които авторът достоверно разказва.
Това още веднъж доказва, че Христо Ботев е различен от тълпата овчедушници, която той не разбира и не понася до края на смелия си родолюбив живот!
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари