КАКА ПОЛИ БОГАТАШКАТА

/ Разказ по действителен случай /

 

 

Големи приключения имах с една пишман поетеса, дошла от Аспарухово в София на една сбирка да чете стихове.

Отдавна писателските съюзи не подбират кадърни хора, членски внос да има. Та членувахме заедно.

Четохме, що четохме, забеляза ме Поли и ме покани на сладкарница след това, към луксозен хотел, където беше отседнала.

Заприказвахме, разказа ми колко е богата, за семейството си, ама пусто не я признавали ни за интелигентна, ни за творец. То и така си беше и по двата въпроса, но мълча.

Мъжът й въртял бизнес с грузинци, имали огромна къща, дето идвали с жените си и добре, че бил много честен, че онези хич не си поплювали.

Моли ме Поли да й оправя една стихосбирка в ръкопис и се разбираме вместо хонорар тя да издаде моя стихосбирка във Варна.

Разменихме си адресите, после ръкописите и работата тръгна.

И тя даде книгата, каза ми в кое издателство, вярно беше. И аз работех по стиховете й и доста ги пооправих и й ги пратих, защото тя искаше да ги издаде .

Книгата й стана много красива и Поли ми изпрати една. Аз не бързах.

После се умълча, но след време се обади издателят. Поли не доплатила уговорената сума, но на него моята поезия много му харесала и той направил книгата, по- скромно, но в същия тираж, нищо не иска в повече:

- Поли просто изчезна и аз не знаех какво да правя- каза ми човекът.

- Трябваше да се обадите, щях да доплатя.

- Не ми беше удобно, госпожо Копукова.

Попита как да ги изпрати и аз му казах,че ще дойда до Варна, както и сторих.

Преди това не се обадих на Поли, но се зарекох, че ще я намеря и ще я направя за резил у тях.

Метнах се много рано на експреса, та у Варна. Намерих издателството, взех тиража и благодарих на човека. Двеста бройки неголяма стихосбирка " И Бог каза: " Бъди поетеса". Не беше лоша, но не като нейната.

Обратно на гарата, оставих всичко на гардероб. И кой мисли, че не мога да се оправя по Варна и по Аспарухово, да има да взима. Седем години съм летувала в този град, че отделно по екскурзии минавала с преспиване.

До гарата беше автогарата, взимам билет до Аспарухово и тръгвам по петите на Поли. В рейса ми обясниха, че там е опасно богат квартал, но аз отговорих, че не се плаша.

Слязох и тръгнах по указанията.

От двете страни на дуварите пише :" Внимание, зло куче" и " Стреля се без предупреждение". А камери? Чет нямат. И жива душа няма, но аз намерих палата. Три коли в двора. Три етажа огромни, тераси към морето.

Звъня продължително и чакам.

Ей ти излиза Поли:

- Ела ми, ела да се изясним на чисто какво лъга ти?!

Стресна се бая, а аз като я почнах на висок глас, не се спрях.

Излезе и мъжът й, и дъщерята. Синът беше семеен и живееше отделно, та само той не чу .

Поли се заоправдава, че съпругът й получил инфаркт от напрежение, което аз приех, но се изпусна най- същественото: не съм й написала стиховете така, че да не се познаят и мастит варненски литературен критик й казал: " Пооправили са ти ги козметично, но бездарието ти личи".

- Много правилно ти е казал. Никога не сме говорили в София аз да пиша нови стихове от твоите глупости и ти да си слагаш твои имена.

Очаквах да се скараме с близките. Нищо подобно.

- Ние й знаем и номерата, и тъпотата, - рече ми дъщерята.

- Моля да я извините. Колко още е обещала да плати? - попита мъжът й.

- Благодаря, че питате. Не искам нищо от нея повече.

- Моля ви не я разнасяйте по писателите.

Беше мой ред да се смая.

Затова изчаках да минат много години, за да разкажа случая .

Едва ли са живи старите, но такава наглост не ми се беше случвала.

Сбогувах се и поех обратно към спирката. Най-често имаше надписи: " Внимание. Свлачище".

Кой ти гледа? Замък до замъка, палат до палата.

Поседнах на един камък да погледам морето. А то спокойно, бавно идва вълна след вълна, сякаш ми говори:

- Я не се ядосвай, карай спокойно като мен.

И да ви кажа, подейства ми.

Автобусът дойде. После гарата, експресът и София.

И една поговорка за утеха, която често си повтарям:" Бог дава много пари на идиотите, да се доближи някой до тях, та белким си издигне и той малко".

 

 

 

15 юни 2023г'., Симеоново

Росица КОПУКОВА