• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27711

Дали Бог съществува (Св. Тома Аквински)

Stalik

1932 прегледа

Св. Тома Аквински е един от най-изтъкнатите теолози и философи, виден представител на Аристотеловата традиция в средновековната мисъл. Автор е на забележителните по обема си съчинения „Сума на теологията“ и „Сума против езичниците“. На него принадлежат и прословутите пет довода за съществуването на Бог. Те са част от част първа на „Теологически сборник“ и са отговор на втория въпрос който Тома разглежда в него: „За Бога, дали Бог съществува“.

Трети параграф — Дали съществува Бог

Към третия параграф се процедира така. 1. Изглежда, че Бог не съществува. Защото ако едното би било безкрайно по отношение на противоположните неща, то би унищожило изцяло другото. Но това се разбира в името Бог, т.е. че е нещо безкрайно добро. Ако следователно Бог би съществувал, не би могло да се намери никакво зло. Злото обаче се намира в света. Следователно не съществува Бог.

2. Освен това, онова, което може да се изпълни посредством по-малко принципи, не се получава чрез повече. Изглежда обаче, че много неща, които са очевидни в света, могат да се изпълнят и посредством други принципи, ако се предположи, че няма Бог. Защото тези неща, които са естествени, се свеждат до принципа, който е природата; онези неща действително, които са с цел, се свеждат до принципа, който е човешкият разум или волята. Следователно не е налице никаква необходимост да се приема, че Бог съществува.

Срещу това сведочи онова, което се казва лично от Бога (Изход 3:14): «Аз съм този, който съм» (Ego sum, qui sum).

Заключение. Необходимо е в природата на нещата да се намери едно нещо първо неподвижно, първо действащо, необходимо, което не съществува благодарение на нещо друго; да бъде най-велико, добро и най-добро; първо направляващо чрез интелекта и крайна цел на всичко, което е Бог.

Отговарям, като казвам, че съществуването на Бога може да се докаже по пет начина (или пътища). Първият и по-очевиден начин е, който се основава на движението. Явно е впрочем и се потвърждава и чрез сетивата, че нещо се движи в този свят. Всяко нещо обаче, което се движи, се движи от нещо друго; нищо обаче не се движи, освен според онова, което има силата към това, към което се движи. Движи обаче нещо, което подлежи на движение. Да се движи нещо това означава да се изведе от възможност в действие. Обаче не може да се изведе нещо от възможност в действие освен чрез нещо, което е в действие. Това е така, както топлото в действие прави дървото, което е топло във възможност, да бъде действително топло, и по този начин то движи и променя същото. Не е възможно обаче едно и също нещо да бъде в действителност и във възможност по отношение на едно и също нещо, но само по отношение на различни неща. Защото онова, което е топло в действителност, не може да бъде едновременно топло във възможност, но е едновременно студено във възможност. Следователно не е възможно по отношение на едно и също нещо и по един и същ начин дадено нещо да бъде движещо и движено или пък то да се движи само по себе си. Оттук следва, че всяко нещо, което се движи, трябва да се движи от нещо друго. Ако обаче това, което причинява движението, се движи, трябва и самото то да се движи от нещо друго, а това (последното) от нещо друго. Това обаче не означава, че може до безкрайност да се процедира (върви) по този начин. Защото така не би съществувал първи източник на движението... Понеже онези неща, които се движат, не се движат освен чрез това, чрез което са раздвижени от първото движещо. По същия начин, както тоягата не се движи, освен ако не е движена от ръката. Следователно необходимо е да се стигне до някакво първо движещо, което от нищо не се движи. И под това всички разбират Бога.

Вторият начин изхожда от действащата причина. Намираме, че в сетивните неща в света е налице градация. Нито се среща, нито пък е възможно нещо да представлява действаща причина само на себе си, защото това означава да съществува преди себе си. В действащите причини не може обаче да се отива до безкрайност. Защото при подреждането на действащите причини първата причина е причина на средната, а тази е причина на последната или средните неща са повече или са само едно. Ако обаче се отстрани причината, отстранява се и нейното действие. Следователно, ако нямаше нещо първо в действащите причини, не би имало нито крайно, нито средно. Ако пък така се процедира до безкрайност по отношение на действащите причини, не би съществувала първа действаща причина. И по този начин не ще има нито последно действие, нито средни действащи причини, което е обаче ясно, че е погрешно. Необходимо е следователно да се допусне съществуването на някаква първа действаща причина, която всички наричат Бог.

Третият начин изхожда от възможното и необходимото. И той е следният. Ние намираме сред нещата някои, които са възможни да бъдат и да не бъдат. Защото някои неща възникват и загиват и следователно са възможни и невъзможни. Невъзможно е обаче всички такива неща да съществуват винаги. Онова, което е възможно да не бъде, понякога не съществува. Ако следователно всички неща е възможно да не бъдат, понякога нищо не би имало в нещата. Но ако това е вярно, дори и сега нищо не би имало, понеже онова, което не съществува, не начева да съществува освен посредством нещо, което съществува. И тъй, ако нищо не е било съществуващо, би било невъзможно щото нещо да започне да съществува; и по този начин нищо не би съществувало, което очевидно е погрешно. Следователно не всички съществуващи неща са възможни, но е целесъобразно да има нещо необходимо в нещата. Обаче всяко необходимо или притежава в друго причината за своята необходимост, или няма (такава в нещо друго). Невъзможно е обаче да се процедира до безкрайност в необходимите неща, които притежават причина за своята необходимост, както невъзможно е това и по отношение на действащите причини (което е доказано в същия параграф). Необходимо е следователно да се установи нещо, което да бъде необходимо само по себе си и което няма причина за своята необходимост в друго (място), но което е причина за необходимостта на другите неща.

Четвъртият начин изхожда от степените, които се откриват в нещата. Защото в нещата се открива нещо, което е повече или по-малко добро, истинно и благородно. И така за всички други. Но «повече» и «по-малко» се казва за различни неща според начина по който те се приближават към максималното. Така повече топло е онова, което повече се приближава към онова, което в най-голяма степен е топло (горещо). Следователно е налице нещо, което е най-вярно, най-добро, най-благородно и оттук — най-съществуващо. Защото наистина тези неща, които са най-верни, са и най-съществуващи, както се казва (от Аристотел в «Метафизика», кн. И). Онова обаче, което е най-много такова в някакъв род, е причина за всички неща от този род. Например огънят, който е най-горещ, е причина за всички топли (горещи) неща, както се казва в същата книга. Следователно има нещо, което е причина за съществуването на всички неща, на добротата и на каквото и да съвършенство. И това ние наричаме Бог.

Петият начин изхожда от ръководството (направляването) на нещата [целесъобразност на нещата]. Ние виждаме, че някои неща, на които липсва познание, както например естествените тела, се извършват поради целта. Това се вижда от онова, което се извършва винаги или по-често по един и същ начин, както се постига онова, което е най-добро. Откъдето е явно, че не случайно, а интенционално те достигат до целта. Съществата, които нямат знание, не се стремят към целта освен чрез някой знаещ и разбиращ, както стрелата се направлява от стрелеца. Следователно съществува нещо, което проумява и от което всички естествени неща се подреждат спрямо своята цел. И това ние наричаме Бог.

Към първото (твърдение) следователно трябва да се каже (това), което казва св. Августин: «Тъй като Бог е в най-висша степен добър, по никакъв начин не би допуснал да има нещо лошо в Неговите дела, освен ако не би бил толкова всемогъщ и добър, щото да направи добро дори от злото.» Това се отнася следователно до безкрайната доброта на Бога, щото да позволи да съществуват злини и от тях да направи добрини.

Към второто (твърдение) трябва да се каже, че тъй като природата действа поради определена цел под указанията на един по-висш двигател, необходимо е онези неща, които се създават от природата, да се сведат именно към Бога като към първа причина. Също така и онези неща, които се извършват по определен план, трябва да се сведат към някаква по-възвишена причина, която да не бъде разум и човешка воля. Защото тези две последни (неща) са непостоянни и несъвършени. Трябва обаче всички движещи се неща, които е възможно да загинат, да се сведат към някакъв първи принцип, който е неподвижен и сам по себе си необходим, както вече е показано.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход