Пианото засвири

Като феникс от пепелта,

ще се родя,за обич.

Дори сляпа да е тя,

лудостта по пътя ще я води.

И вечността ще ни събере,

за нещо силно,непознато,

криле на мойте рамене,

ще понесат ме в мрака.

Засвири старото пиано

и чувства, нежност то зове,

не иска никого да чака,

щом нежни пръсти го зоват.

Извира музика вълшебна,

сърцето пълно е с любов,

душата като волна птица,

лети към теб,към никой друг.

Връхлитат бури, урагани,

а пръстите извличат пак,

желания недоразбрани

и в унес плах притихвам аз.