Премини към съдържанието
  • публикации
    681
  • коментари
    151
  • прегледи
    217106

Душата

smirena

250 прегледа

Опивам се от свободата,

и жива е в мен мечтата.

Взирам се в синевата,

от нея чакам истината свята.

И като птиците,тревожеен зов надавам,

мисля, чакам твоя зов да чуя

и времето за миг ще спре.

Душата ми е огледало,

но в гротеска се превръщаш,

опиташ ли се да се видиш,

от ужас мълком се оттегляш.

Ще се ужасиш от теб самия,

строй стени и там укрии се.

А аз ще прегърна пак мечтата,

не ще те допусна до сърцето.

Ще срещнеш ледени снежинки,

ще те покрият,като одеало.

Сърцето ти е камък,в лед обвито

и който го докосне само страда.

Избавих се от теб,не съществуваш,

ще бъдеш нещото обвито в забрава.

Ще танцувам и ще пея за живота,

като волна птица ще летя на воля.



3 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.