Душата
От smirena
· 719 прегледа
Опивам се от свободата,
и жива е в мен мечтата.
Взирам се в синевата,
от нея чакам истината свята.
И като птиците,тревожеен зов надавам,
мисля, чакам твоя зов да чуя
и времето за миг ще спре.
Душата ми е огледало,
но в гротеска се превръщаш,
опиташ ли се да се видиш,
от ужас мълком се оттегляш.
Ще се ужасиш от теб самия,
строй стени и там укрии се.
А аз ще прегърна пак мечтата,
не ще те допусна до сърцето.
Ще срещнеш ледени снежинки,
ще те покрият,като одеало.
Сърцето ти е камък,в лед обвито
и който го докосне само страда.
Избавих се от теб,не съществуваш,
ще бъдеш нещото обвито в забрава.
Ще танцувам и ще пея за живота,
като волна птица ще летя на воля.
Препоръчани коментари