ПО ПЪТЯ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 457 прегледа
Не ме препъват спомените в нищо,
не ме разплакват и не ме болят,
те бяха просто топлото огнище,
което ми помогна в моя път.
И нищо лошо аз не съм видяла,
далечна ми е някак грубостта,
логично е, тъй както съм живяла,
да искам да живея и сега.
Светът прегръщах в миналото с обич,
не различавах много врагове,
сега съм се пооградила с обръч
и чувствам се наистина добре.
Не мога да си променя подхода
и да се срина в ниското въобще.
Благодаря на Бога, сред народа
с човеци се държим и за ръце.
Ако извърша някое безумство
и да помогна рисково по път,
не се коря за тази неразумност,
че и такива трябва да блестят.
Подмина ли и съвестта ме гложди:
защо сега,на мен ми е добре,
но покрай мене съществуват още
пострадали в житейското море?!
И все така от спомените черпя
аз оптимизма да вървя напред.
Доброто дадено е за подкрепа,
живял си го преди, раздаваш след....
9 август 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари