ЕДИН МИЛ ПОЕТИЧЕН СПОМЕН

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/23516-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

14 август 20233 г. · 503 прегледа

СИН НА МОРЕТО

 

На М.

 

Преди години ме обичаше моряк,

но не поиска да живее в София,

а за жена на морския ни бряг-

звучеше ми като погрешна еуфория.

 

Не ставах за море и за звезди

аз, стъпилата здраво на земята.

И, разделихме се приятели добри,

живеещи във два различни свята.

 

Изтече много време, не разбрах

каква магия криеше морето,

дори над любовта / дали е грях?/

Да сложи край. Но взе си то момчето.

 

Удобствата на столичния град

не замени за борда и вълните.

Не му се сърдя, в неговия свят

навярно още светят висините.

 

Един безкрайно нежен романтик

създало бе морето от детинство.

И още се оглеждам в този лик,

неразгадаем, чуден и единствен.

 

1 март 2005 год., София

Росица КОПУКОВА

Из стихосбирката "Неспящата красавица"

• 1

1 Коментар

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Росица Копукова

Потребител

14 август 20233 г.

Author stats

• 1

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.